Вера Гоцева с философски разказ за това какво е „да снимаш по пътя“
Фотограф и журналист, известна с псевдонима си Lomovera, както и с иновативните си курсове и обучения по фотография, Вера Гоцева застана пред камерата ни в нашето F2Studio, за да разкрие пред публика на живо какво значи „да снимаш по пътя“.
Стриймингът, който едновременно вървеше по Youtube и Facebook каналите на Dynaphos, насити с психологическо и философско съдържание разказа на фотографката, в чиято професионална биография има 9 изложби и множество фотопубликации в медии у нас и в чужбина. И не случайно. Освен че едно от образованията ѝ е фислософско, Вера Гоцева сподели и за предпочитания си фокус в своята работа - психологическата и социална фотография.
Какво означава да снимаш по пътя?
„Да снимаш по пътя не е просто само да се движиш буквално в една кола, да спираш, да вадиш камера и да снимаш нещо, да я прибираш и да продължиш, а по-скоро да те води един вътрешен процес, в който вътрешната посока е също толкова важна, колкото и външната навигация“.
От тази отправна точка Вера Гоцева ни покани на пътешествие по пътя с камера в ръка. Разказа, че преди да започне да води популярните вече 10 години фотоуикенди, в които малка група хора пътуват из България, снимайки и съпреживявайки заедно пътуването, тя самата е преживяла свой път със снимане. Продължило няколко години, то се превръща в проект с име: „Пощенски картички към баща ми“. В него Вера Гоцева снима на различни места, по които е ходела с баща си преди да почине.
„В това лично мое пътуване разбрах какво означава да снимаш по пътя“.
И оттогава до днес тя твърди, че темата „да снимаш по пътя“ присъства в нея неизменно.
Каква е историята, която разказваме и как да видим кадъра
За Вера Гоцева каква е историята, която разказваме, е и най-важният въпрос. По думите ѝ от една страна ние правим ситуационна фотография – това, което срещаме по пътя. И трябва да сме максималко отворени, за да го разкажем.
„Но всъщност през цялото време ние разказваме нашата вътрешна история. Може би най-важното нещо в началото, когато човек „хване пътя“, e да си даде сметка коя е историята, която иска да разкаже“.
А за да видим кадъра по пътя, трябва да практикуваме така наречената „съзнателна фотография“, продължава Вера Гоцева, като прибавя доза чувство за хумор.
„Ако се движим от тази наша вътрешна история и си дадем сметка какво ни движи, освен бензина или дизела, ние започваме да виждаме кадрите по пътя“.
А по думите ѝ много често интересните кадри са не тези, които другите очакват да видят, а точно обратното - тези, които са в сянката или поне не в толкова осветената част.
Какво да носим?
Носим това, с което можем да снимаме, без значение какво е то. Това е универсалният отговор на въпроса за багажа "по пътя за снимане". Вера Гоцева винаги има в себе си телефона си и своето Sony с няколко обектива. Но, вярна на психологическия аспект на пътуването, посочва:
„Носим със себе си освен техниката, носим и техниката на това да се изненадваме и да бъдем максимално честни към това, което ни се случва като вътрешен процес“.
В обобщение на смисъла „да снимаш по пътя“ Вера Гоцева обясни:
„Да снимаш по пътя означава всъщност да разказваш собствената си история по възможно най-съзнателния начин с – разбира се, ако можеш, най-добри технически средства. Да съзнаваш, че макар и да си отворен към чуждите истории, пейзажи и ситуации, ти продължаваш да разказваш собствената си история“.
А защо да търсим светлината и сянката; какво означава „движение“ по пътя, как да правим съзнателна фотография и какво ни казват цветовете – гледайте видеото от стрийминга на събитието "Снимане по пътя с Вера Гоцева" тук или тук.
С работата на Вера Гоцева може да се запознаете в нейните професионални уеб сайт, инстаграм и фейсбук. А със сета ни за стрийминг – в статията в блога ни, посветена изцяло на него.
