Защо ни е необходимо студио?

09.06.2008

Независимо дали сте професионален фотограф или снимате за удоволствие в един момент на Вашето развитие изпитвате нужда да контролирате светлината и да си създадете удобни условия, където да творите Вашите фотографии. Студийната фотография Ви дава пълна свобода на изразните средства и изисква от Вас да знаете какво искате и да имате идея как да го постигнете.

Искате меко, равно осветление или акцент върху релефа и детайла, искате дълбочина на снимката и интересен фон, искате винаги очаквани и премерени резултати, имате много идеи и търсите начин за осъществяването им: решението е студийната фотография. Студийната фотография е голяма крачка в развитието ви като фотографи, изисква стабилна теоретична подготовка, а за да овладеете техниките в студийното снимане трябва сериозно да поработите и да натрупате опит.

Да наемем или да си купим?

Хубавото при наемането на студио е, че не е необходима инвестиция, в повечето студия, които се предоставят за наемане има добър набор от осветление и принадлежности, а също така повечето предлагат и професионална помощ при използването на студиото. Освен това цените за наемане на студио в България са относително ниски.
Друг въпрос е, че има изключително малко студия в България, чиято основна функция е да се предоставят на фотографи срещу заплащане, а това означава, че не винаги може да се разчита на тези услуги. Също така отивайки в студио трябва да сте наясно напълно с това, което искате, да сте организирали модели, гримьори, аранжори и тн., а това на практика не се получава лесно. Наема на студио оскъпява фотографския продукт, особено ако е необходимо неколкократно наемане. Дори и с помощта на асистента от студиото е трудно да се обмисли и използва по оптимален начин наличното оборудване в едно непознато студио. Все пак аз ви препоръчвам преди да решите дали да купите да наемете едно студио за няколко часа, ако не друго ще Ви дойдат много идеи за това как да направите собственото си студио.

От друга страна купуването на студийно оборудване е свързано с решаване на следните два основни въпроса:

помещение - особено на любител е непосилно да отдели, купи или плаща наем на помещение, в което да разположи студийното осветление. Но тук не бива да се пренебрегва варианта да се използва временно помещение или всеки път да се инсталира и прибира оборудването - отнема от около 15 мин до 30 минути в общия случай
инвестицията за закупуване на оборудването - това напоследък не е толкова сложен въпрос, защото дори и любител би могъл да си позволи стартов комплект осветление, за под 1000 лв (цената на обектив от среден клас) като с такъв бюджет може да се купят 2-3 моноблока, стативи, софтбоксове или чадъри и радио управление.

Естествено за едно сериозно студио се иска по-голяма инвестиция, но това може да става поетапно и да се допълва с нещата, които станат необходими.

Как да организираме помещението?

За начало трябва да определите какво е необходимото пространство за едно студио и необходимата височина. За студия насочени към предметна фотография изискванията са най-малки - можете да разчистите и един ъгъл от офиса или от всекидневната и да наредите осветлението около предмета, но това доста ограничава функциите на студиото. За една що-годе нормална работа минимума за студио е около 20 кв. м., като доста по-лесно се снима в 40-50 кв. м., а хубаво професионално студио е и по-голямо, като включва и място за преобличане, място за гримиране, работно място. Все пак като ви докарат да снимате новата S-класа на Мерцедес трябва да можете да я съберете и осветите. Височината също е важен фактор, пряко свързан със свободата на изразяване - колкото по-високо е, толкова повече свобода имате да снимате, но иска и повече оборудване, все пак не бива да е по-ниско от стандартните 2.60 м. за да можете все пак спокойно да снимате хора в цял ръст в него, като препоръчителната височина е нещо между 3.60 и 4.0 м, като в старите софийски апартаменти. Ако слагате релсова система в него минимума е 3.50 м височина.

Добре е студиото Ви да разполага с голям вход и лесен достъп до него. Това ще Ви улесни много при снимането на мебели, големи уреди, а защо не и коли и няма да Ви се налага да си пренасяте оборудването при клиента.

Подходящо място за помещаване на студио са индустриалният тип помещения. Имат много пространство, доста са високи, по-правило са извън центъра и зоната с високите наеми и имат голям и удобен вход.

В зависимост от размера, от това дали сте под наем, ползвате временно или е помещение специално за студио ще се ориентирате как да го организирате. При любителско студио без постоянно помещение е по-добре да се насочите към мобилно оборудване - леки стативи, мобилно или лесно преносимо осветление, същото се отнася и за принадлежностите и мобилна система за фонове. При наличие на постоянно, подходящо помещение мислете как да го направите възможно най-удобно и универсално за снимане. Горещо Ви препоръчвам да си купите релсова система с пантографи. Тя се инсталира на тавана, не заема място и ви дава незаменима свобода да премествате осветлението където е необходимо без това да Ви пречи. Разполагате с цялото си осветление, което винаги е прибрано, не се спъвате в кабели или стативи и оптимизирате пространството в студиото. Ако сте под наем първо се консултирайте с наемодателя дали е съгласен да му пробивате тавана, а и трябва да сте сигурни колко време ще можете да ползвате това помещение. В България може да се намерят релсови системи на много добри цени (от около 600 до 1000 лв.), а ако нямате склонност да се изявявате като майстор отделете още 50-100 лв за монтаж от специалист.

Ако релсовата система не е подходяща във Вашия случай то при избора на стативи се уверете в тяхната стабилност. Вече като стандарт всички стативи за осветление разполагат със пневматична възглавница за предпазване на осветлението при евентуално изпускане или поне пружина омекотяваща удара. Горещо Ви препоръчвам да си купите поне един от така наречените жирафи - това е статив с дълго рамо. В единия край на рамото се закрепя осветлението, а на другия край се слага противотежест за баланс. Жирафа Ви дава незаменимо предимство - можете да осветявате отготе обекта, който снимате.

Като практично и удобно решение могат да се ползват така наречените аутополи. Това е метална тръба, която се закрепва между пода и тавана посредством натягане с просто движение на една ръкохватка и на него могат да се прикрепват многобройни принадлежности. Удобното е, че заема много малко място и има голяма функционалност, а неудобно е, ако сте с окачен таван, защото той едва ли ще издържи натиска на аутопола.

Осветлението

Първо трябва да определите какво ще снимате и с каква камера ще го снимате. Например ако снимате относително малки предмети със цифрова камера, то и най-маломощното импулсно осветление ще Ви свърши работа, а ако снимате с голямо форматна камера композиция от хора да речем, то ще ви трябва минимум 2000-3000 WS обща мощност на осветлението. Най-разпространеният тип осветление за студио са класическите студийни импулсни моноблокове, а освен тях другите варианти са - постоянно топло осветление, постоянно луминесцентно осветление или импулсни глави с генератор.

Наличното слънчево осветление

Ако имате прозорци в студиото можете да ги използвате като част от светлинната композиция. Това обаче води до значително усложняване на композицията:
- начините за контролиране на слънчевата светлина по желан от Вас начин трябва Вие да си измислите, защото на пазара няма готови решения
- слънчевата светлина е с много разнообразна цветна температура от под 3000 К до над 9000 К, а и преминаването през стъкло допълнително я променя. Това означава, че трябва да мислите и как да я балансирате със студийното осветление като често това не е лесно. Поради това моя съвет е да се насочите към студио без прозорци или да намерите как да ги изолирате (примерно с черни щори). Помещения без прозорци са доста по-евтини също така.

Импулсно осветление

Това е класическият и най-разпространен вид осветление за фото студио. Тук няма да говоря за пригаждане на светкавици за фотоапарат или светкавици на фасунга, защото това е несериозно и ненадеждно осветление, което не препоръчвам. Като цяло две са основните схеми - студийни моноблокове или генератор с няколко глави

И двете вършат принципно една и съща работа като идеята на генератора е да изкара захранването на целия комплект студийно осветление централно и чрез високоволтови кабели на отделните глави се подава импулс, също така всички глави могат да се управляват от едно място. Това си има и предимства и недостатъци, като най-големия му недостатък е цената, която е неколкократно по-висока от тази на моноблоковете. Моноблоковете са самостоятелни студийни светкавици, които си имат собствено захранване, самостоятелно управление, пилотно осветление, механизъм подобен на глава за статив и фото клетка. Цената им започва от около 235 лв (за Dynaphos YJC 200 - 200WS) и стига до 3-4000 лв за светкавиците над 1200 WS на марки като Broncolor, Multiblitz, Bowens или Elinchrome.

Когато избирате моноблокове трябва да се ръководите не само цената им, а и от това дали са на система, за която могат да се намерят лесно принадлежности в България, дали има официален вносител, който не само да поеме техническата поддръжка, но и да предлага допълнения в комплекта от същата система.

Като разумен начален комплект можете да се спрете на около 3 моноблока, като в едно голямо професионално студио примерно има 7-10 моноблока. Обща мощност на осветлението от около 1000-1200 WS в общия случай ще Ви върши добра работа за продуктова фотография, за хора и за неголеми интериори. Така, че като начало и сума между 1000 и 1500 лв ще ви стигне за моноблоковете (без принадлежностите).

Както вече споменах студийното импулсно осветление разполага с пилотно осветление, най-често от порядъка на 150-250W, което служи за онагледяване на ефекта от осветлението и определяне на баланса между отделните моноблокове. Затова е добре мощността на пилотните Ви лампи да бъде пропорционална на отделните моноблокове. Така ще получите реалистична картина на светлинната композиция.

По-високия клас студийни моноблокове (например като серията C-D на Dynaphos) имат LCD дисплей и регулиране на мощността в интервал от 5 бленди и точност до 1/10 от блендата. Това много улеснява при снимане, защото когато измерим със флаш метъра, например 8 и 3/10 бленда, то можем лесно с намаляне на 3/10 бленда от мощността на светкавицата да бъдем абсолютно точни в експонацията. При по-евтините модели регулирането е в диапазон на 4 бленди и това става плавно.

Контрол на светлината

Каквото и осветлените да си изберете се уверете, че можете да си купуване принадлежности за него, защото без на можете на контролирате светлината излизаща от него губите голяма част от функционалността му. Като цяло има аксесоари, които правят светлината остра, мека или създават ефекти с нея.

Мека светлина се създава от относително голям светлинен източник, който е разположен на близко разстояние до осветявания обект. Меката светлина е равномерна и създава леки, едва доловими сенки.

Острата светлина се създава от относително малък светлинен източник или такъв, който е на голямо разстояние, тя създава остри сенки.

Запомнете, че разстоянието от светлинния източник до обекта е от изключителна важност. Например слънцето е огромно, но е източник на остра светлина поради отдалечеността му. Затова колкото и голям софтбокс да си купите като го сложите на голямо разстояние от обекта той ще дава остра светлина.

Друг важен момент относно светлината е дали е дифузна или насочена. Дифузната светлина съдържа лъчи от много различни ъгли докато насочената е организирана в успоредни лъчи. Насочената светлина не се разпростира в студиото, запълвайки сенките и намалявайки контраста или размивайки се във фона.

Чадърите са често използвани като източник на меко осветление, а различните варианти - бели полупрозрачни, сребристи отражателни и бели отражателни омекотяват светлината по различен начин и в различна степен. С използването на чадър средно половината светлина се губи (една бледна загуба).

Модерното решение е софтбоксът - външно платно под формата на рефлектор и бели полупрозрачни повърхности на пътя на светлината. По-добрите софтбоксове имат две дифузионни повърхности като позволяват като махнете външната да имате омекотена остра светлина или пък като махнете външната да имате малко по-остра мека светлина с по-малки загуби. Тъй като софтбоксовете обвиват импулсната лампа загубите на светлина са доста по-малки, отколкото при чадърите и може да се каже, че наличието на софтбоксове в едно съвременно студио е задължително.

Размерите на софтбоксовете варират между около 45х45 см до 150х90 см за едно осветително тяло, а повечето фирми предлагат и софтбоксове за няколко осветителни тела, като те съчетават в себе си и статив за телата. Има и интересни осмоъгълни софтбоксове, които не само омекотяват светлината, но и дават специфичен ефект. Цените им са доста разнообразни, примерно за софтбокс от Dynaphos цената е от около 70 до към 200 лв, а за някои марки могат да ви искат и по 700-1000 лв за софтбокс с приличен размер.

Спотовете имат за цел да насочат светлината в тънък концентриран поток. Биват най-общо два вида неоптични и оптични. Неоптичните представляват нещо като тръба, която се слага на моноблока, а отпред може да се сложи пчелна пита за насочване на светлината. Те най-вече се използват като контрово осветление например за косата на модела. Оптичните са доста по-интересни и доста по-скъпи, те не само насочват светлината посредством оптиката си, но и могат да се ползват с най-разнообразни филтри.

Например оптичния спот на Dynaphos позволява, освен да ползвате разнообразните филтри включени в комплекта, сами да си правите най-различни филтри като дори можете да си разпечатате пълноцветна картинка, която да експонирате върху фона например. Можете да имитирате светлина преминала през щори или звезди, точки, изобщо каквото ви хрумне. Цените на оптичните спотове варират от около 170 лв за оптичния спот на Dynaphos до над 1200 лв за оптичния спот на Visatec например.

Клапите са капаци от черно боядисан алуминий, които се слагат на стандартния рефлектор пред осветителното тяло, те се комбинират със пчелна пита, която да насочи светлината. Клапите са Холивудска разработка от 20-е години на ХХ век. Функцията им е да контролират потока, като същевременно го насочват чрез пчелната пита. Могат да се ползват в комбинация с цветни филтри и са отлично решение за осветяване на фон или пък за контрово осветление.

Студийните рефлектори не са точно студийно оборудване, но играят важна роля и могат да икономисат пари от закупуването на допълнителни осветителни тела.

Предлагат се най-разнообразни варианти, както и Вие собственоръчно можете лесно да си спретнете най-различни решения. Принципно има рефлектори, които са специално за студио и се поставят на статив за осветление, а има и преносими ръчни бленди, за които пък се продава рамо за фиксиране към статив. Ролята им е да отразяват светлината от светлинния източник и да я връщат към обекта като намаляват контраста в кадъра и запълват сенки. Може да са бели, сребристи, златни или някаква комбинация и имат важна функция в едно студио.

Гобо е дума от изключителна важност в конролирането на светлината в студиото. Гобо (gobo) е нещо като съкращение на go between и се използва за всичко, което слагате на пътя на светлинния поток между източника и обекта, който снимате с цел хвърляне на сянка, разсейване на светлината или каквото се сетите.

Приспособления за предметна фотография

Най-разпространените приспособления за предметна фотография са предметната маса и предметната палатка. Когато имате да снимате стъклени продукти или лъскав метал, то предметната палатка е задължителна за Вас. Същността й се изразява в обграждане на обекта, който ще се снима с бяла полупрозрачна материя, като само през един процеп се прокарва обектива. Това премахва всички отблясъци и допълнително омекотява осветлението, с което се снима.

Предметната маса пък поставя обекта върху най-често матова бяла повърхност, която е плавно извита и по този начин се премахват ръбовете между фона и основата, а като си купувате предметна маса гледайте да има възможност да се осветява и отдолу, a това е голям плюс.

За целта класическия начин е чрез кабел, който в много случаи е част от комплектовката на студийния моноблок. Този начин обаче е много неудобен и ненадежден, а и никой от новите DSLR-апарати не разполага със стандартния изход за кабел за светкавица. Тогава на помощ идват два типа устройства:

инфрачервена светкавица - това е вид светкавица, която се поставя на фото камерата и излъчва в инфрачервения спектър, светлината се регистрира от фото клетките на студийните светкавици и те се задействат. Предимство е, че този тип светкавици са относително евтини, но недостатък е, че обхвата е много ограничен и трябва да има пряка видимост към фото клетката на поне една студийна светкавица
радио синхронизатор - това е доста по-усъвършенстван помощник в студиото. Състои се от две части предавател и приемник. Предавателя са слага на мястото за светкавица на фото камерата, а приемника се свързва към входа за синхронизационен кабел на студийната светкавица. При снимане предавателя изпраща радио импулс на приемника, а приемника от своя страна запалва светкавицата, на която е включен, която пък светва и синхронизира останалите светкавици. Обхвата на тези устройства е поне 20 метра , като стените не ги спират, a само намаляват обхвата. За разлика от инфрачервената светкавица радио синхронизатора върши работа и навън на ярка слънчева светлина. Цената на такова устройство е от порядъка на 90 лв от Dynaphos и стига до няколко стотин лева при други производители.

Измерване на светлината

Освен ако нямате някой специфичен модел фото камера (като някои медели на Rollei или Contax), то Вие не можете да мерите светлината на импулсното осветление с вградения в камерата светломер. За едно професионално фото студио ръчния флаш метър е задължителен. Цената му е между 260 и 1000 лв и измерва освен светлината на импулсното осветление, наличната светлина и съотношението между тях.

Почти всички използват флаш метъра в режим на мерене на директна светлина. Просто слагате бялото топче отпред, държите флаш метъра пред обекта насочен към камерата, натискате бутона и флаш метъра пали осветлението (ако сте го свързали със кабел преди това към някоя от светкавиците). След това виждате на дисплея на каква бленда трябва да снимате. Тук е момента да кажа, че в студио се снима в ръчен режим, регулирате експозицията само и единствено със блендата, а скоростта на затвора е не по-кратка от синхронната, като е препоръчително да не снимате на по-кратка скорост от 1/125 или 1/160s. Това се налага заради дългия импулс на студийните моноблокове, снимането на много висока скорост може да доведе до ползване само на част от импулса на осветлението, което ще обърка всичките Ви измервния. Меренето на директна светлина, а не отразена е много удобно за студио, защото не е необходимо да се съобразявате с цвета на обекта, който снимате, да търсите средно сиво и да равните по него. Разбира се това е най-елементарната схема, докато примерно ако целите да няма никаква разработка в черния фон или държите да се виждат детайлите по бялата рокля на модела, то ще се наложи малко повече да се потрудите и посмятате. Също така хубаво е първоначално поотделно да измерите всяко едно импулсните тела и след това като цяло, но на практика не съм видял някой да го прави. Даже на много места в България, които наричат себе си студио, не разполагат с флаш метър, а използват метода на пробите и грешките чрез цифрова камера, но това не може да се налага като практика, защото много осакатява студийната фотография.

На пазара в България има флашметри на Sekonic, Minolta и Gossen. Цените им са започват от 350 и отиват до над 1000 лв за моделите от висок клас. Моят съвет е, че флаш метър от висок клас няма да ви направи по-хубави снимките, а само ще Ви обърка със множеството си функции, които никога няма да ползвате. Аз например снимам с модел на Polaris, който е купен от http://www.ebay.co.uk за 70 паунда и съм много доволен от него.

Фоновете

Класическите професионални фотографски фонове са хартиените. Едноцветни са и са направени от неснаждана, матирана хартия. Предлагат се най-често със ширина 1.35, 2.70(2.75) и 3.50 метра със стандартна дължина от 11 м. 1.35 м е прекалено ограничаващо и става само за предметна фотография, докато 3.50 м. често е излишно широко и заема много място, затова и най-разпространения размер е 2.70-2.75 м. Цената на такъв фон в България е между 120 и 200 лв. Всяко студио трябва да има поне стартовия комплект фонове - бял, сив и черен.

Друг тип популярни фонове са ръчно рисуваните муслини - направени са от памучен плат, най-често с размер 3х6 метра изрисувани са в различни нюанси и са подходящи за вкарване на артистизъм във фотографията. Избират се по каталог и са стотици видове.

Цените им започват от 160 лв за 3х6 м. Напоследък навлизат и нови материи във фоновете, като например специално обработен памучен плат, който да не се мачка и да се пере в пералня, но в България не съм срещал такива предложения. В щатите цената му е около 50 % по-скъпа от тази на хартиените фонове. Също така интересно предложение са велурените фонове, които имат полимерна основа, увеличаваща стабилността и предпазваща от мачкане. Стандартния размер е 3х6 метра като са комплектовани и с ролка. В България се внасят от Dynaphos по поръчка и цената им е около 200 лв.

Напоследък навлизат и нови материи във фоновете, като например специално обработен памучен плат, който да не се мачка и да се пере в пералня, но в България не съм срещал такива предложения. В щатите цената му е около 50 % по-скъпа от тази на хартиените фонове. Също така интересно предложение са велурените фонове, които имат полимерна основа, увеличаваща стабилността и предпазваща от мачкане. Стандартния размер е 3х6 метра като са комплектовани и с ролка. В България се внасят от Dynaphos по поръчка и цената им е около 200 лв.

За поставянето на фона се изисква фонова система, като има няколко вида:

механични 3 до 6 осови стойки, като фоновете се навиват чрез пластмасови вериги. Изискват постоянно място, защото се закрепват към стена или таван, много са удобни и са много евтини - около 150 лв за 3 осова стойка. Тези стойки са най-подходящи за хартиени фонове и изобщо фонове на ролка
електрически - принципно са подобни на механичните с тази разлика, че са автоматизирани и се навиват посредством натискане на копче. По-масивни са и са по-скъпи, също така за разлика от механичните имат ограничение във ширината на фона.
чрез аутополи - това е частично преносима стойка, която е подобна на механичната, но не е необходимо да се дупчи стената, а се ползват приставки за аутопол, много удобно и не много скъпа.
преносими системи за фонове - представлява два статива, които могат да се ползват и за осветление и една или няколко напречни оси, които са разглобяеми на части. Много са удобни за пренасяне, но нямат функционалността на другите видове. Най-хубавото е, че са комплектовани с много удобна чанта за носене. Цените започват от около 250 лв.

автор: Христо Кабадаев

Сподели: