Аксесоари за контролиране на светлината.

Рефлекторите са най-лесният начин за насочване на светлината в посоката, в която желаем. Не променят светлинната характеристика (освен, ако не сложим някакъв тип разсейвател или филтър пред тях). в различна големина и дълбочина са. Това е с цел да се постигнат по-специфични техники за осветяване. Сама по себе си без рефлектор светкавицата пръска светлина в доста голям диапазон около себе си. Веднага се вижда как употребата на стандартен 14 см рефлектор концентрира светлината върху сниманият обект. Ако искаме да насочим още повече светлината към обекта се налага да използваме пчелна пита. Този аксесоар носи името си от там, че прилича абсолютно на пчелна пита извадена от кошер, но вместо мед шестоъгълните килийки са празни и през тях минава светлина. Варира в няколко гъстоти в зависимост каква сила на насочване искаме да постигнем. Спот наставката както се разбира от името и служи, за да се освети частично сниманият обект. На нея също може да се слагат пчелни пити. Разбира се това води до определени загуби на светлина.

Без рефлектор

С 14 см рефлектор

Рефлектор + пчелна пита

Спот наставка

Спот наставка + пчелна пита

Чадърът все още масово се използва в моменти, в които бързо се налага да се „разпъне” осветлението и не се изисква голяма прецизност с боравенето на светлината. При чадъра формата в 99% е еднаква, различават се само по размер и по това дали са отразяващи или дифузни.

Размерите варират от 85 см до гиганти с размери 220 см, за които се използва специален статив и противотежест както при стативите тип жираф. Иначе класическия тип чадъри се закрепят в специално гнездо на светкавицата (или рефлектора). Най-масовите размери са 85 см и 105 см.

Според типа си биват: отразяващи сребристи/златни, бели, и другият тип - дифузни. 

	Сребърните чадъри дават остра разсеяна светлина правят сенките по-меки сравнено, ако използваме директна светкавична светлина. Златните имат същата светлинна характеристика с единствената разлика, че вкарват допълнителен топло златист цвят върху сниманият обект.
	Белите отразяващи чадъри дават доста по-мека светлина сравнено със сребърните, но разбира се и намаляват с малко повече интензитета на светлинния поток.
	Дифузните чадъри са много интересен аксесоар. Те могат да се използват като отразяващи чадъри, така и светлината да преминава през тях (изградени са от дифузна повърхност, през която преминава светлината). Дават много мека светлина с леки сенки, но за сметка на това са рекордьори по лакомия на светлина сравнено с всички останали аксесоари.
Загубата светлина може да достигне до повече от 50%. Особено силен ефект имат в малко студио боядисано в бяло (в каквото съм снимал примерите) защото хем през чадъра минава светлина хем се връща огромно количество светлина към околните бели стени, които на свой ред отразяват светлината и се получава едно доста равно и общо осветление.
	Ще вметна и още един модел чадър събрал в себе си удобството на компактността и бързината на боравене с чадър и функционалността на софтбокс (макар и не на 100%). Бокс чадърът е аксесоар, който бързи навлиза в арсенала на фотографите. Това е комбиниран сребърен чадър с дифузна повърхност, при който загубите на светлина са сведени до ниво, каквото е при стандартния софтбокс.

Може би много потребители ще погледнат скептично на голямото разнообразие форми и големини на софтбоксовете. Оптимистично си представям как някой ден в студиото си ще имам всички тези аксесоари за контролиране на светлина и ще мога да си избирам според зададената сцена с как да я осветя най-добре. Обещавам в една специална тема да обърна повече внимание защо предпочитам да имам разнообразни по големина софтбоксове, а сега ще съм върна към основното, а именно какъв е характерът осветление, който може да постигнем използвайки софтбокс.

Софтбоксът е може би най-използваният аксесоар за контролиране на светлина. Както споменах бива различни видове като големина и като форма. Най-разпространените форми са: квадрат, правоъгълник и октагон (осмоъгълник). Софтбокса се характеризира с това, че дава мека разсеяна светлина, която тушира сенките и намалява тяхната плътност. Това се постига благодарение две дифузни повърхности. По отношение загубата на светлина, при софтбокса е доста по-малко сравнено с чадърите, защото няма никакво разсейване на потока светлина. Той се „хваща” благодарение на рефлекторно подобната му форма покрита със сребристо фолио и се насочва към дифузните повърхности. Проектирането на софтбокса е такова, че дава равномерна светлина по цялата светлинна повърхност независимо от силата на светлинния източник. Силата на светлинния източник определя единствено интензитета на светлината.

За заснемането на примерите съм използвал стандартен 60 х 60 см. софтбокс, защото осветяваните предмети са малки по размер и характера осветление който ми дава този модел са повече от достатъчни.

За да се получи малко по-остър рисунък, може да използваме софтбокса само с едната дифузна повърхност (външната).

Може да сравните разликата с това, когато са и двете повърхности и това, когато е само едната. В единия случай имаме доста по-меки и размити сенки за разлика от варианта, в който сме само с една повърхност

Софтбоксът с мрежа е направен за по-прецизен контрол на светлината върху заснеманият обект. Подобно на пчелната пита, за която говорихме по-горе, тя не позволява да има разсейване на светлината и я насочва изцяло към важния за нас обект.

Може да се види разликата как с нормален софтбокс се осветява обекта и фона за него, докато в случая, когато е с мрежа се осветява само обекта, без да има паразитна засветка на фона. Осветлението става малко по-контрастно и има уплътнение на сенките, но понякога това е умишлено търсен ефект.

Тук за момент ще вмъкна една демо снимка какво се получава, когато така подредените предмети ги заснема с огромен софтбокс в случая 92 х 122 см. Обектите са залети от светлина и се вижда ясно колко е малка и фината сянка.