След приключението си в Хималаите Иван Миладинов и Велико Карачивиев подготвят изложба и филм
Изложба и филм подготвят след приключението си в Хималите пейзажният и аутдор фотограф Иван Миладинов и видеографът Велико Карачивиев. Творбите ще са резултат от пътешествието им в планината с осемхилядниците с по 20 кг раници на гръб и с камера в ръка. Пред публика в студиото на Dynaphos и стрийм наживо през facebook страницата ни снощи двамата разказаха за екстремните условия, при които са снимали. Иван – с един фотоапарат и два обектива, Велико – с камера и статив.
„Реших, че искам да заснема на фотография всички 14 осемхилядника - това включва върхове в Непал, евентуално в Китай - Тибет и в Пакистан. И всъщност големият проблем идва от това, че до голяма степен част от тях са труднодостъпни от гледна точна на държавите, в които се намират - те са ограничили досътъпа. Другото, което е – има много голям бум – не само при фотографите и в травъла, а и в алпинизма. Рекордите са всяка година все повече и повече хора. И на мен ми светна една лампичка, че в момента се случва нещо голямо, някакъв повратен момент“.
За този момент двамата се подготвят с екипировка, техника, средства, както и логистично, физически и психически.
„Моята философия е, че нещата трябва да се случат, за да ги снимам... Така че от обикновени туристи ние се превръщахме в нещо между турист, мазохист, фотограф и алпинист“ – обобщи опита си от изкачването на Еверест заради снимките Иван Миладинов.
Неговата техника: 2 фотокамери Sony А7R V и Sony А7C, два обектива Sigma AF 28-70 mm f2.8 DG DN и Sigma AF 16-28 mm f2.8 DG DN, за които твърди, че са „най-доброто съотношение между тегло, качество на изображението, компактност". Към тях прибавя 4 батерии и power bank за независимо от електричеството зареждане. Освен безспорно важния избор на техника, изводът е и в друга посока:
„Винаги съм смятал, че за една снимка от най-голямо значение е задапаратното устройство. Но когато условията са на ръба, е важно с какво снимате и как сте облечени“.
Оказва се, че времето и на Хималаите се променя, според разкази на местните. Така, както и интересът на туристи към мястото. В резултат – животът на хората там се променя „драстично“, те стават „все по-платежоспособни, защото туризмът ги издържа“. А пътят към върховете силно се комерсиализира, свидетелстват Иван и Велико.
„Има страшна навалица и това ви разваля малко удоволствието. Щото – качили сте се на на 5 хиляди метра, обаче са се качили още 200-300 човека същия ден с вас. Готино е, ама не може да усетите природата по този начин“ – казва Иван Миладинов, който не скрива и разочарованието си от това, че на хората като тях местните хотелиери гледат като на „ходещи портфейли“.
Независимо от всичко това, от трудностите при прехода, свързани с климатизирането и изкачване с тежест на гръб, въпреки лошото време – мъгливата пелена, облаците и честият валеж - двамата са доволни, че са успели да направят своите кадри. За Иван – преодолявайки болките в гърба си. За Велико – справяйки се с безсънието на 4 хиляди метра и „нещо между паник атака и клаустрофобия“, което го е връщало няколко пъти в по-ниските села. И досега се опитва да си обясни какво е повлияло на психиката му:
„Спомням си какво усещах и не мога да си обясня защо. Имам някакво обяснение, разбира се. Основната причина - още тогава си я усетих - беше лошото време. Една седмица пред нас не се откри никакъв връх – заради основно мъглата и облаците, които запушваха всичко. И мен ме беше много яд. Отишъл съм на 4 хиляди метра и дали ще съм в Горубляне или Хималаите – беше все тая: аз виждах на 10 метра пред мен. И това беше по цял ден. Най-много от време на време едно връхче да се открие... И това мен в началото много ме сдуха. Когато времето се оправи и като се откри цялата красота пред нас - тогава човек забравя всичко“.
Тръгнал с Иван, за да се опита да направи "един травъл документален филм за това пътешествие", Велико допълва:
„Снимането на филм с една камера и един обектив е доста сложно. Бях взел още една камера за бекъп, но още по средата на пътуването я оставих в една от хижите, защото ми тежеше. И наистина останах с една камера и един обектив. И статив задължително. Това беше техниката - нямах гимбъл, нямах дрон. Много исках да взема дрон, но се оказа, че е забранено, заради ниско прелитащите хеликоптери непрекъснато“.
Скоро планира да започне работа по филма си. И искрено се надява да го подготви за Банско филм фест през септември.
„Снимах с S тройката на Sony, защото ми позволяваше много флексибилност при нощните кадри и високото ISO да снимам. И един обектив (бях взел два, едно малко „самянгче“, но установихме с Иван, че в Хималаите широко не ни трябва - за широко използвах GoPro): обективът на Tamron 35-150 mm - оказа се доста универсален“.
Какво ще има в едночасовия филм на Велико Карачивиев предстои да видим. Така, както ще очакваме и изложбата, която има амбиция да покаже Иван Миладинов. За неговия най-красив кадър, как го е заснел и защо смята, че „истината за хубавите снимки е търпението“; как изглеждат през обектива на Велико мост над 60-70 метра, за който се редиш на опашка с още стотина души, за да минеш; и как - „гардеробите“, които идват към теб и впоследствие виждаш, че са шерпи... И още много от емоцията и опита им по време приключението в Хималаите – чуйте и вижте в лайв стрийма тук.
А с творчеството им и извън проекта за Хималаите може да се запознаете в Magic Hour Dreamscapes- Photography by Ivan Miladinov и в сайта на Велико Карачивиев.
Снимките в статията са на Диляна Гергова.