photo1
11.09.2008

Синхронно плуване за фотографи


Колкото и да е странно, между синхронното плуване и фотографията има някои общи неща. Едното е това, че фотографите обичат да снимат виртуозните изпълнения на атлетичните плувкини, но има и нещо друго, много по-важно. Това е необходимостта, както в синхронното плуване, така и във фотографията, някои неща да се случват в точно определен момент. Да оставим на мира плуването и да се съсредоточим върху един друг вид синхрон – между фотокамера и светкавица. В тази статия ще разгледам някои основни въпроси свързани със запалването и синхронизирането на студийни светкавици.


Всъщност, каква е тази синхронизация ?
Много просто – когато снимаме със светкавица, тя трябва да се задейства в точно определен момент. Още по-точно, трябва да се задейства тогава, когато сработи затвора на фотокамерата. И още по-точно, когато затворът е отворил напълно кадрововото поле. Това е възможно при тъй наречените синхронни скорости.

Синхронна скорост, какво е това ?!?
Тук трябва да започна по-отдалеч. От устройството на фокалния затвор, какъвто има в практически всяка огледално рефлексна камера (SLR или DSLR). Наричме го така, защото е разположен непосредствено пред фокалната равнина. Фокална равнина е тази плоскост (дигитална матрица или филм), върху която обектива на камерата прожектира изображението на обектите, които снимаме. Въпросният затвор се състои от две щори. Когато се задейства, едната щора се прибира и отваря кадровото поле. След нея и след някакъв интервал от време се разгъва втората щора, която на свой ред затваря кадровото поле. Когато затворът зе зарежда, двете щори заедно изминават обратно този път и се връщат в своята изходна позиция. При зареждането на затвора щорите са прилепени плътно една към друга и по този начин не позволяват попадането на светлина върху фокалната равнина. При отработването на някои скорости, втората щора се задейства едва тогава, когато първата е изминала до край своя път и е отворила напълно кадровото поле (виж анимацията долу вляво)Това е моментът, в който трябва да се задейства светкавицата, тъй като по този начин импулсът й ще може да експонира цялата площ на кадъра. Скоростите на затвора, при които имаме пълно отваряне на кадровото поле, се наричат синхронни. От друга страна, при отработване на по-кратки експозиционни времена, втората щора на затвора се задейства преди първата да е изминала целия си път (виж анимацията долу вдясно). По този начин се получава тясна ивица, която преминава през фокалната равнина и по този начин светлинния импулс на светкавицата няма как да експонира целия кадър.

 


   виж анимацията                                               виж анимацията

 


                виж анимацията

 Най-кратката синхронна скорост е различна при всеки модел фото камера. Тези от най-висок клас могат да работят със светкавица при скорост 1/250 сек. Камерите от по-нисък клас достигат до 1/200, но в повечето случаи се позиционират в интервала 1/180 - 1/125 сек. Пределът за някои стари модели с хоризонтално движение на щорите е 1/60 сек.



Как да запалим светкавицата ?
Като затворим запалващата й верига. Това става посредством синхроконтакта на фотокамерата, който се задейства в нужния момент при сработването на затвора. Контактът може да бъде електромеханичен или веригата да се затваря по електронен път, работейки с оптични или други датчици. При повечето камери от последно поколение се използва втория вариант. За да затворим управляващата верига в нужния момент,трябва да има комуникация между фото камерата и светкавицата. Това може да стане по три основни начина:

Запалване на студийни светкавици посредством синхронен кабел
Това е най-сигурният и в същото време най-неудобният начин да свържем камерата към студийната светкавица. Сигурността идва от там, че по този начин получаваме директна галванична връзка между двете устройства. От друга страна постоянно свързаният към фото камерата (и светкавицата) кабел изисква да се съобразяваме с неговоро присъствие - да не го настъпим, да не се спънем в него, да не съборим нещо. Дължината на един стандартен синхронен кабел е от порядъка на 4-5 метра, което в някои ситуации може да бъде лимитиращ фактор. Използването на кабел за свързване на фото камерата и студийната светкавица се препоръчва главно при заснемане на статични кадри, например, продуктова фотография.

 

В единия си край синхронният кабел е снабден със специален жак, който се включва в студийната светкавица. Използват се два основни стандарта - 6.3 мм и 3.5 мм (виж снимката вляво). В някои изделия се използва стандарт 2.5 мм, но това е рядка практика. Сам по себе си това е обикновен моно жак, който се използва и в аудио техниката. На пазара са достъпни всякакви преходници между описаните размери.

По-важен е другият край на синхронния кабел. Там се намира тъй нареченият PC (пи си) конектор. Тази абривеартура няма нищо общо с "персонален компютър" и идва от имената на производителите на затвори за фото камери Prontor и Compur. Може да бъде включен в специален куплунг, с който разполагат практически всички професионални камери (виж снимката долу вляво). При някои модели  от среден и нисък клас такава възможност няма, но проблемът е лесно решим посредством адаптер (на снимката долу вдясно), който се поставя в чехълчето за ръчна светкавица.

 

 

 

   


Запалване на студийни светкавици посредством радиосинхронизатор
Радиосинхронизаторът се състои от две части - предавател, който се поставя на фото камерата и приемник, който се включва към светкавицата (виж снимките долу).

 

Това е най-удобният начин за запалване на студийни светкавици, тъй като  при него отсъства синхронният кабел, който създава множество неудобства. Обхватът на повечето такива синхронизатори е около 30 м, което също е голямо предимство. Oбикновено тези устройства разполагат с няколко работни канала. Това е особено полезно в случаите, когато двама или повече фотографи работят със студийно осветление в близост един до друг.


Приемникът може да бъде с автономно захранване (батерии) или да е свързан към захранващия кабел на студийната светкавица. Първият вариант е задължителен при работа с преносимо генераторно осветление, а вторият се ползва в студио. Един предавател може да работи с неограничен брой приемници, достатъчно е да са от един и същ модел и да са настроени на един и същ канал.

Освен неоспоримите си предимства, радиосинхронизаторите имат и някои недостатъци. Основният е, че могат да настъпят смущения в работата им в близозост до някои мощни източници на електромагнитни лъчения. В масовата фотографска пректика това се случва изключително рядко, но ако изпаднем в подобна ситуация, можем да ползваме описания по-горе в статията синхронен кабел. Друг недостатък на радиосинхронизаторите е лекото забавяне при предаване на сигнала от предавателя към приемника. Това явление лимитира използването на 1/250 сек като най-кратка синхронна скорост, но в повечето случаи спокойно можем да работим на 1/200 или 1/160 сек.

На пазара има радиосинхронизатори от най-висок клас като PocketWizard и др. подобни, при които са елиминирани описаните по-горе недостатъци. Те не се влияят от източници на смущения, тъй като връзката между предавателя и приемника е дигитално кодирана. Най-кратката синхронна скорост е 1/500 (при камери с централен затвор), а обхватът е над 500 метра.  Имат и множество други възможности, които е трудно да бъдат изброени в статия като тази. Единственият недостатък на тези устройства е високата им цена.

Запалване на студийни светкавици по оптичен път

 

 

 

Практически всяка студийна светкавица разполага с вграден фотосинхронизатор, наричан на по-популярен език "фотоклетка". Това е оптоелектронно устройство, което задейства светкавицата, когато "улови" импулс от друга светкавица. Една светлинна конструкция обикновено се състои от две и повече светкавици. Една от тях избираме за водеща и я запалваме посредством описаните по-горе радиосинхронизатор или синхронен кабел. Останалите светкавици от същата подредба се задействат чрез вградените си фотоклетки.

Вградената фотоклетка е устройство, което играе по-скоро спомагателна роля при работа със студийно осветление, но в някои случаи, това може да бъде основното устройство, което запалва светкавиците ни. Например, когато по някаква причина не разполагаме със синхронен кабел или радиосинхронизатор. Тогава можем да ползваме вградената светкавица на камерата или ръчна такава. За целта трябва да намалим мощността й до толкова, че силата на импулса й да не влияе на светлинната конструкция, но все пак да бъде достатъчна за запалване на студийните светкавизи посредством техните вградени фотоклетки.

Във фотографската практика има ситуации, в които не можем да разчитаме на фотоклетката. Например, при работа на открито, в много големи помещения или друга среда, която поглъща много светлина или пречи на нейното разпръскване. В тези случаи, светлината от водещата светкавица няма да достигне до фотоклетките на другите светкавици. Можем да решим проблема, като използваме радиосинхронизатор и на всяка светкавица монтираме по един приемник.