Травъл фотографът Минко Михайлов: Обичам да снимам на изгрев. Има светлина и няма туристи

Той не е турист, но непрестанно пътешества. Когато не е напът, планира следващата си дестинация. А в раницата си носи два фотоапарата и обективи. Представяме ви Минко Михайлов – пловдивчанинът, влюбен в родния си град, спечелил досега над 50 златни медала от престижни международни фотографски състезания и още десетки отличия, и продължаващ да търси красотата на света, за да я предаде на другите. 

В началото е макро фотографията

Неговото начало като фотограф е преди близо 30 години. Прави го с лентов Zenit, който дори не е негов. По това време е  студент по биология и със съпругата си запалено обикалят планини, езера и реки, за да търсят редки видове растения.  

„С жена ми обикаляхме резервата над Асеновград  „Червената стена“,  търсехме орхидеи. Първите ми снимки бяха на тези защитени от закона цветя. Тръпката дойдо от това, че красотата, която видях, можех да я възпрозиведа на лентата. Копирах я, после я показах и на други. Тези снимки влязоха в брошура и това пък осмисли всичко“.

Минко продължава да е на макро вълна, когато сменя лентовия с дигитален фотоапарат. Избира Pentax. С него започва да снима все повече пейзажи, портрети, диви животни. Увлича се и по стрийт кадрите.

Страстта към травъл фотографията

Травъл фотографията го пленява заради това, че събира в едно куп жанрове.

„Допада ми заради това многогобразие – в нея има всичко. А и където идеш, всичко ти е интересно. То също те провокира“, признава Минко. 

И така, провокация след провокация, портфолиото му на пътешественик все повече се пълни с кадри. Кадрите стават професионални, а от приключенец Минко Михайлов се превръща в страстен травъл фотограф, за когото най-интересното фото пътешествие е последното.

Най-веселите истории му са се случвали в Индия.

Последното му пътешествие за 2023 година

Индия е последното му пътешествие за 2023-а година. В края на ноември в студиото на Dynaphos той представи за първи път пред публика фото разказа си за тази необятна страна. 60-те фотографии, на които  се насладихме в дигитален вид, разказваха сами по себе си истории и от туристическия шум на Златния триъгълник, и от лишеното от блясък, но все така пъстро, различно и дори непонятно за европейците всекидневие на местните хората в Свещените градове на Ганг.

„Всеки фотограф иска кадрите му да разказват истории или да говорят сами за себе си. Аз се радвам, ако човек, застанал пред моя снимка, пофантазира, моята снимка да го провокира да си представи нещо. Но даже повече би ме зарадвало, например като разглежда снимките ми в интернет – ако се върне и пак отвори някоя. Това значи, че нещо е трепнало в  него“.

Кадрите на Минко определно събудиха емоциите на публиката в студиото ни. И смях, и почуда, дори недоумение и лека тъга предизвикаха миговете, събрали в себе си историите от Индия на фотографа.  Някои от тях – разказани в черно-бяло, зад чиято графичност напираше колоритът именно на чувствата. Като в кадъра на младеж сред два бивола – една от двете любими снимки на Минко от това пътешествие.

„Не е режисирана – младежът си играеше в Ганг с биволите, които явно са негови, защото той си ги къпеше, сапунисваше си ги. Е, ясно е, че туристите го снимаха. Аз направих цяла сесия, даже на другия ден пак се върнах и го снимах“, усмихва се фотографът, уловил света на младежа в кротката и сякаш застинала във времето и пространството грижа за животните в свещената река.

Още за фото пътешествието очаквайте във видеото в нашия youtube канал в началото на идната година. А тук продължаваме да пътешестваме из историята на Минко Михайлов с 

Любимото време за снимките му

Любимото време за снимки на Минко е изгревът.

„Защото имаш светлина и нямаш туристи. Иначе светлината и на залез е супер, но има много туристи“, обяснява фотографът.

Преди две години съдбата го предизвиква точно по тази линия. По време на фото пътешествие из Намибия, ковид затваря границите ѝ. Групата на Минко остава вътре.

„Беше сложна ситуация, малко екстремна на места. Имах чувството, че бяхме единствените туристи... Но пък можехме да отидем на всички места, които искахме да видим“.

В травъл живота си през обектива и не само Минко вече е успял да види десетки страни. Но не всяко свое пътешествие превръща в изложба. Дотук са три: Азия, Мароко, Пловдив. 

„Кадрите от Пловдив - те са ми любими. Това  е родният ми град, любимият град, най-красивият град. Печелил съм награди със снимки от него. И те много ме радват. Иначе много престижни награди съм печелел през годините. Всички те ми доставят удоволствие, все пак това е  един атестат за свършената работа“. 

На въпрос кога ще направи следваща изложба, Минко отговаря, че това става, когато по-дълго време се спре на някоя тема. Защото му е необходимо време за осмисляне. След като е свалил обектива.

Защо Sony

Когато тръгва на път, Минко знае само някои неща предварително. Други оставя на момента. Това, в което иска да е сигурен, че няма да му създава проблем обаче, е техниката. Той се доверява на Sony Alpha 7 IV и Sony 6300. 

„Всеки фотограф ще го каже - няма фотоапарат, който сам да направи снимката – просто трябва да е перфектен и технически да нямам проблеми, свързани с фокус или нещо друго. На мен работата със Sony ми дава сигурност и спокойствие“. 

За сигурност и спокойствие винаги носи два фотоапарата. Ако е прашно, мокро и  кално, ги носи в раницата, готов да ги извади при необходимост. 

„Иначе ходя с двата едновременно – на единия държа широк обектив, на другия - портретен или телеобектив, за да мога да реагирам“. 

Следващото фото приключение

Минко Михайлов признава, че му е трудно сам да постави заглавие на своите фотографски пътешествия. Обяснява, че са му нещо като зависимост. Ето и най-новото, с което ще започне новата 2024 година:

„Следващото ми приключение е през януари в Куба. Ще ходя за втори път. Тя е идеална за стрийт фотография“.

Тепърва ще очакваме какво ще разкаже оттам Минко Михайлов. А ако, докато четохте историята му, и на вас ви се е приискало да тръгнете из света, първо може да попътешествате с неговите фотографии в галерията към тази статия и през неговите професионални профили във фейсбук и  инстаграм.