Георги Тодоров: Обичам да снимам хора, но истината е, че продължавам да търся себе си

Той няма кадър, за който да каже, че му е мечта. Защото за него фотографският път е част от процес, който постоянно еволюира. Ако тази година иска да постигне един кадър, догодина ще е друг. Но винаги преди фотоапарата поставя светлината. Днес ви срещаме с фотографа Георги Тодоров.

Като дете играе с бутафорен фотоапарат, студентството го среща с дигиталната камера

Като дете фотографията за Георги е само игра. Често докопвал филмовата камера на майка му Смяна 8. За да не освети някой филм, докато се забавлява, тя му давала друга камера. С нея играел без притеснения, защото просто... не работела. 

Първата му по-сериозна среща с фотоапарат се случва в студентските му години, когато експериментира с дигиталната камера на неговия съквартирант.

„Беше буквално проба-грешка. Снимах по студентски купони и постепенно се позапалих“, разказва дипломираният инженер по телекомуникации, който до ден днешен не е практикувал по специалността си. 

Познайте какво си купува с първата заплата! Фотоапарат. 

„В онзи момент беше едно Sony турбо сапунерка - сега майка ми снима с нея“, усмихва се на житейския кръговрат.

През 2008-ма обаче още не знае това. Нито, че съвсем скоро ще се влюби.

Влюбване в DSLR 

Влюбването във фотоапарат е подобно на това между хората. Преди да го сполети, Георги все пак бил държал в ръце един Nikon D50 със сменяеми обективи , от който бил силно впечатлен.

„По-късно бях на една сватба, на която друг приятел снимаше с Nikon D80, с хубав обектив и светкавица. Връчи ми го за няколко кадъра и нещата приключиха в този момент. В първия работен ден аз съм в магазина и точно  Nikon D80 беше първата ми камера – с китов обектив, който беше 18 -135 мм. С това започнах да снимам каквото ми падне. Беше абослютен мишмаш – пейзажи, хора, събирания, каквото видя,“ разказва Георги.

Нощните клубове и значението на светлината

Късметът определно е вървял за ръка с него, защото докато чете литература за фотографията, гледа първите видеа и ходи на курсове, започва да сътрудничи на медия, която отразява нощните клубове с електронна музика. По-късно става и фотограф в „Ялта“. Точно тук разбира и значението на светлината. 

„Имах интересен случай с осветителка диджей. Докато пуска музика, тя загледа как ползвам светкавицата и ми показа някои неща. Аз експериментирах как да я отразявам така, че да се получават по-добри снимки, тя ми обясни по-конкретно как да го правя по-добре. И започнах да си играя повече със светлината. В клубовете е много е коварно - тъмно е, а снимките трябва да станат хубави, хората трябва да се виждат и да са светли, но същевременно да са и цветнички. Малко като казарма ми подейства – интересна среда, която ме караше да се ориентирам по-бързо да мога да хвана готини моменти“.   

За 4 години научава много за репортажната фотография. През 2014-та обаче все повече започва да се интересува от фотографията с изкуствено осветление.

„Реших, че ако искам това да е моя работа, бизнес, който да развивам, трябва да мога да управлявам аз светлината“.

Лица от улиците на София

Пърият му голям експеримент е по улиците на София. Повлиян от американския фотограф Питър Хърли, който снима близки head shots, Георги излиза вечер само с камера и обектив и започва да снима лица. За модели в началото използва приятелите си от клубовете. А рекламните табла с луминисцентно осветление за него се превръщат в големи софт боксове. След 30-тина портрета, публикувани във фейсбук, хората сами започнали да го търсят за модели.

„Имах една февруарска вечер при минус 1 градуса - 7 човека се бяха наредили. Снимах с третата ми вече камера – Nikon D 800 Е и един 85- 1,4 mm обектив. Много хубав детайл хваща, рисува с мекота, задният план изглежда меко и приятно. Любим обектив!“

Освен, че проектът се разраства, като за по-малко от 2 години успява да направи портрети на повече от 150 човека, Георги получава признание за работата си от самия Питър Хърли. И решава, че е време да инвестира в осветление.

Инвестицията в осветление

Първото осветление, което Димитър си купува, е на Profoto.

„Дадох си сметка, че може да нямаш много хубава камера, но трябва да имаш много хубава светлина. За мен нещата вървят така -  светлината е първата, после е всичко останало. И си купих Profoto. Беше скъпо, но беше на батерии - точно каквото исках, за да мога да го ползвам навсякъде“.

Сред „навсякъде“ е и първото студио, в което от 2017-та година Георги си партнира със свой колега. Не спира обаче да експериментира и да участва в уъркшопи. От Енчо Найденов научава как да прави много от малкото. И продължава да следва тази философия.

Моделите пред обектива му

Агенциите за модели харесват работата му и две години пред обектива му са красиви момичета. Постепенно обаче започва да търси и по-интересни лица за снимаме.

„Беше ми интересно момента, в който ще работя с някого, който няма да е обременен с моделски пози и ще имам възможността аз да мога да го режисирам. Продължавам в тази посока. Истината е, че буквално през определен период от време продължавам да търся себе си“. 

Казва, че в „главата му“ това няма край. И още, че във фотографията талантът помага, но всичко може да се научи. 

Къде започва талантът

„Проба-грешка, много гледане, много критика. Съобразяваш се с конкретни параметри и как се ползва светлината. Там, където влиза талантът, е креативността и идеята“, обяснява още Георги Тодоров. 

И отново се връща към едни от първите си уроци по фотография, които сам учи.

„В клуба разбрах, че искам да снимам хора. Но продължавам да си търся емоцията – не просто красив кадър, красив модел, а търся още нещо да има в кадъра. И то не в техническата част, а като психолог“.

Защото снимането на хора е психология, допълва истината, която и други фотографи споделят за рубриката ни. 

В момента Георги Тодоров снима с Fujufilm. Отскоро обаче навлиза в съвсем нов за него свят – на Лайка, където обективът е фиксиран. Предстои да разбере как това ограничение на несменяемия обектив ще го предзвика творчески.

Повече за работата на фотографа може да научите от професионалния му фейсбук профил и инстаграм. А на 28-ми септември заповядайте на събитието Замрази момента с Георги Тодоров, което ще е в обновеното голямо студио на Dynaphos. Ще говори за любимата си светлина и за възможностите на Profoto.

Снимките са предоставени за публикуване в блога ни от Георги Тодоров.