Ивайло Дончев: Да снимаш екстремен спортист е изграждане на доверие - и двамата имаме 1 опит

Когато се снима един екстремен спортист, най-важното е да можеш да се свържеш с човека, защото имаме само един опит. Това твърди първият лицензиран Ред Бул фотограф в България. Започнал да снима като скейтбордист, днес мечтае да опита всеки спорт, който професионално гледа през обектива. Представяме ви Ивайло Дончев.

Интересът към фотографията тръгва от скейтборда

Интересът към фотографията при него се появява, когато е на 15-16 години и усилено кара скейтборд.

„Беше като интерес да документирам какво правим с приятелите ми на скейта - всеки искаше да си види трика отстрани как изглежда“, разказва Ивайло.

Любителските снимки, които тогава прави със семейната аналогова Konika, връщат вълнението му, като си спомня как са ходели да им извадят общо картонче с всички кадри, за да изберат кои да разпечатат на хартия. 

Признава, че на него по-лесно и по-леко са му ставали снимките в сравнение с другите. Сериозната „среща“ с фотографията обаче дължи на Долорес Алварадо. Тя се превръща в негов първи учител и ментор зад обектива.

„Даде ми първия апарат - Praktica. Научи ме да проявявам снимки, да ги копирам. С този апарат започнах да снимам само черно-бяло.  И погледнах на фотограията с мислене. Защото когато снимаш аналогово, първо трябва да си представиш кадъра и тогава да го направиш“. 

Пътят към професионалната фотография 

Почти на 20, Ивайло вече има ясна посока за заниманията си с фотография, макар че от скамейката на математическата гимназия в Сливен сяда на банките в Лесотехническия университет в подготовка за ландшафтен архитект. Но един труден период в живота му го завежда в Нидерландия, където се връща към снимането. 

„Там записах документална фотография. Оказах се в сърцето на World Press Photo и това ми отвори съзнанието за много неща, свързани с фотографията“.

В Нидерландия купува и първия си Nikon, който лека-полека окомплектова с обективи. Разказва, че "свиква със системата", макар да е опитвал и други, като и до днес продължава да разчита на нея.

„Супер доволен съм, нямам нужда да я сменям. И понеже никога не съм бил технически ориентиран, аз го нямам това в себе си – какво да си купя, с какво да го сменя. Мога да снимам с всичко. За мен е важкно да си свърша работата, а инструментът няма значение“.

Техника и вдъхновение

Инструментът му в момента е Nikon Z8, второто тяло е Nikon Z6. Оборудвал се е с обективи, които покриват целия диапазон от 15 до 200 мм. С това въоръжение е натрупал сериозен архив с представители на различни спортове. Признава, че „супер много“ обича работата си „заради срещата с хората, заради целия експириънс, когато пътува“. Сред другите му откровения са и тези за „специалните“ кадри, които най-много си харесва. С единия постига световно признание.

„Тази фотография е на един от най-добрите скейтъри в България и много мой близък приятел – Владимир Иванов - Гибона. Бяхме и двамата в чужда държава в преследване на мечтите си. Тогава него го спонсорираше един испански отбор и прекарахме месец в Сарагоса да снимаме. На едното място, на което загряваше, видях един патерн. С тези пътечки от линии, по които той се движи, беше много яко и си казах - има нещо в този кадър“. 

3 години по-късно с тази снимка Ивайло отива на полуфинал на Ред Бул. Лицензиран техен фотограф е от началото на 2021-ва година. 

Успехът

След признанието на Ред Бул усеща, че хората в спортните среди започват да му се доверяват повече.

„Другото е, че работя с най-добрите екстремни спортисти. С много Ред Бул атлети се срещам и в България, и извън страната ни. И това е най-голямата промяна в професионалната сфера. Разширява ми се кръгозорът за работа, за контакти“.

По думите му обаче „не може всеки проект да е мечтаният“, понякога казва, че прави компромис. А определението му за успех завучи като дефиниция на това да си свободен. 

„Успехът е да можеш да си избираш с кого да работиш, ти да имаш свободата на креативност и ти да си определяш цената“.

Най-важното е изграждане на връзката с човека пред обектива

Покрай скейта Ивайло е разбрал, че хората от двете страни на обектива трябва да се фокусират единствено върху своята част от работата. Важи особено за екстремните спортисти, за които тя е опасна. Ето защо инвестира време в това да опознае хората, които ще снима, и самия спорт.

„Когато видят ,че познавам техния спорт, те изключват частта с мисленето дали ще се справя с моята част от работата. Защото имаме само един опит. И двамата.  Изграждайки такава връзка, усещам хората, че се отпускат и ми се доверяват“. 

Проекти напред във ремето

Ивайло все още кара скейтборд, но рядко. Отдава време, енергия и страст на нови спортове, защото – както сам твърди – иска да опита всеки спорт, който снима. И да продължи да открива историята на човека пред обектива си. 

В края на август снима рали в  Хърватска. Есенните му проекти започват в България. Сред тях – и с Dynaphos. Очаквайте!

Снимките в статията са на Ивайло Дончев и са предоставени от него за публикуване в блога на Dynaphos. Повече за него може да намерите в авторския му сайт.