
Иво Данчев: живот, разказан в снимки на другите
Животни, хора и природа - с това са свързани всичките му проекти. Преди да започне да гледа света през обектив, е природозащитник. Сега продължава живота си с каузата за опазване на планетата, а фоапаратът му е още един инструмент в нейна подкрепа. Фотоисториите му намират място върху страниците на National Geographic. Със списанието работи от 2009 година, материалите му са били награждавани от редакцията във Вашингтон, а една от поредиците му се превръща в „евъргрийн“. От арт директор на престижното списание през 2012-та до купуване 5 години по-късно на плевня в Родопите, където започва да разказва тъжните истории на хорта там – историята на фотографа Иво Данчев е живот, разказан в снимки на другите.
„Аз обичам да снимам нещата, които на мен ми харесват. И да се прехранвам с тях. Но това е много трудно, фалирал съм на няколко пъти. Но не мога да се откажа просто“.
Първият му фотоапарат е Canon EOS 350 D. С него през 2007 г. Иво прави впечатляваща фотоистория за дивите коне, която му разказва сам Балканът. Докато скита из него, той става свидетел на това как хората ловят свободните жребци, как ги опитомяват и ги впрягат за работа, а когато се изтощят, ги връщат в планината, където конете умират.
„Конвертирах всичко в черно и бяло, защото мислех, че цветовете не са моето нещо, не ми се отдава да снимам цветно“, обяснява Иво.
А резултатът от контраста допринася още по-силно за внушението на поредицата. С нея печели първа награда в конкурс.
Получава голям плазмен телевизор, който обаче бързо заменя с нов фотоапарат – първата версия на Canon EOS 5D. С него открива за себе си цветовете във фотографската си работа.
„Виждайки тези цветове, останах изненадан – казах си: „Какви цветове, какво чудо“! И оттогава не съм направил нито един черно-бял кадър. Разбрах, че апаратът има значение. След това винаги съм снимал със серията 5D, включително с Canon EOS 5D MARK IV. А сега - с Canon EOS R5“.
Следва фоторазказ за каракачаните - овчари в планината, които оставали в нея чак до първия сняг, за да си наглеждат стоката. Иво скитал из Балкана, говорел с тях, ходели заедно и така правел снимките си – кадри, чието значение разбираш не самостойно, а когато ги видиш в развитие.
На въпрос колко може да продължи снимането на един подобен проект фотографът призначва, че всеки път е различно, но пришпорването на времето винаги е за сметка на качеството и дълбочината. За да не пренебрегне нито едно от тях, Иво Данчев прекарва 4 месеца с индианците в Америка, които има шанс да снима втори път със спечелена стипендия по Фулбрайт.
Оказва се, че най-дълъг е проектът му за кукерите. Той продължава 5 години, като работата по него се случва през зимата.
„Дойде момент, в който Родопите станаха популярна дестинация сред фотографите. Това беше моментът, в който аз попаднах на кукерите и започнах да снимам тях. Още в първия момент нещо кликна, щракна - всички теми, към които имах интерес, се събраха в тях. Тук бяха всичките ми герои, легендите, фантастичното... Всичко, което ми беше интересно, беше в кукерите и аз се запалих страшни много“, връща се към 2018-та Иво.
Kукерите, които имат и други имена – сурвакари, старци, бабугериш, чауши – гонят злото със страшните си костюми. Обичаят е запазен в цяла Европа. „Но у нас - благодарение на много фактори, включително комунизма, се е запазило това многобразие“, допълва фотографът, който с публикацията „Между два свята - земята на кукерите“ печели огромна известност.
„Това бяха едни портрети, които разказват личните истории на кукерите И показваха многообразието на традицията в България. Тази публикация се оказа много успешна и стана т.н евъргрийн. Това означава, че National Geographic купува правата и ги предоставя на 27-те си клона. 10 редакции потвърдиха, че ще го публикват и го предоставиха за публикуване“, посочва Иво Данчев.
За 3 зими фотисторията на кукерите, разказана от него в снимки, се появява на страниците на списанието в 18 от неговите клонове.
„Това беше и моята мечта – моите снимки да обиколят света. Щастлив съм не само за това, а и заради самите хора“.
Кукерите на Иво Данчев се радват на интереса на публиката и по време на изложбите с тях в Грузия и в Париж. Във френската столица фотоисторията им се подрежда в галерията на Българския културен институт миналия ноември и остава с месец по-дълго от планираното.
През март Иво Данчев представи за първи път в студиото на Dynaphos пред публика на живо и през стрийминг най-новия си проект „Привидения“, в който кукерите са позиционирани в разрушените сгради на едно обезлюдено село в Странджа. Идеята на фотографа е да направи със снимките изложба в селото, където живее от 8 години и твърди, че се превърнал в отшелник. Горнослав е в Биосферния парк Червената стена, която е защитена зона. И на 10 минути от Асеновград, където са корените на Иво.
„До преди няколко месеца всичко беше супер, докато разбрах, че има одобрена концесия за добив на мрамор. Всички, които се върнахме - и по пандемията, и съживихме селата, изведнъж, разбирайки, започнахме да се организирае и противопоставяме. Открихме нередности в процедурите. Започнахме дела, сблъскахме се с институциите. Налага се с граждански действия да се опитаме да накараме институциите да си свършат работата“.
Дали от тази житейска ситуация ще последва нова фотоистория? Предстои да разберем. Преди това вероятно ще видим проекта, по който Иво работи сега – „Зад маските“. В него снима ромите, които се включват в кукерската традиция, и изследва проблема с интеграцията. „Привидения“ и „Зад маските“ са финансирани от Национален фонд "Култура" по програмите "Творчески стипендии" и "Социално ангажирани изкуства".
Всички снимки в статията са на Иво Данчев или специално предоставени от него за публикуване в блога на Dynaphos. Може да се запознаете с работата му през неговия сайт и фотографския му фейсбук профил. А още за историята му и представянето на „Привидения“ в студиото ни гледайте в нашето видео от стрийминга.