Милена Гигова: Фотографията замразява времето и улавя истината

„Фотографията е замразяване на времето. Но и улавяне на истината. Особено в портретите, които аз правя“. Така Милена Гигова отговаря на въпроса какво е фотографията за нея, докато в студиото на Dynaphos тичат три от малките ѝ модели за демонстрация как се снимат художествени портрети на деца. Позната с fine art сесиите на бебета и деца, както и със семейната фотография, тя признава, че не всяка снимка успява в последното - да улови истината. 

„Но с някои снимки все едно виждам в душата на човек. Това понякога може да са снимките, които не са били перфектни технически, но погледът е толкова дълбок и истински, че все едно си надникнал в душата. При всички случаи фотографията е запазване на един спомен завинаги“.

Представяме ви Милена Гигова - дамата с фотоапарат в ръка, на която родителите се доверяват заради снимките, които превръща в приказки. И която блестящо опровергава тезата, че ако си зад обектива, пред него не знаеш как да стоиш. 

Началото

Само преди десетина години Милена въобще не се е замисляла за фотографията като професия.

„В началото снимах абсолютно всичко - за кеф, за себе си. Малко по малко търсех да има очи, да има емоция в самия кадър. Дори като виждах хубава природа, си казвах: „Ех, да имаше един човек сега тук!“

В Мичиганския университет учи специалност, свързана с икономиката, а за да си помага в следването, работи във Вашингтон.

„Бях хостеса, но хората виждаха, че много обичам да снимам. И започнаха да ме наемат да снимам менюто, събития... Тях снимах с друг фотограф, защото бяха събития със сенатори, с известни личности. Но аз все повече се фокусирах в детската аудитория. И изведнъж осъзнах колко много обичам да се занимавам с деца“.

Милена напуска другата си работа. А когато се връща у нас, изцяло се преориентира към детската фотография и започва да се развива в нея. И така – вече 10 години.

Фото техниката

В периода ѝ в Америка Милена снима с фотоапарат, чийто еквивалент в Европа е Canon EOS 1000 D. 

„Започнах с Canon, защото ми хареса името. Бях на Canon EOS 5D Mark III - невероятен апарат, много бях доволна. Сега минах на безогледалка - Canon EOS R6. Много ми харесва – прави много остро изображение, чудесен е“, споделя.

За сесиите с художествени портрети в студио обича да снима с Обектив Canon RF 50mm f1.2 L USM, а навън – с Обектив Canon RF 135mm f1.8 L IS USM.

„50 на 1,2 – влюбена съм в този обектив, направо е божествен! Много е тежък, едва го вдигам този апарат, но поне правя мускули. Иначе използвам с преходник другите обективи, които са от DSLR-ите. Обожавам навън да снимам и там 135-цата не ми слиза от апарата. Но пробвах и с тази 50-ка и като отворя много блендата, се получава чудесно“.

Установява, че още по-добре става, когато пред обектива ѝ са малки деца. Защото по думите ѝ 135-цата създава дистанция, а с по-малките обективи може да е по-близо до моделите и така по-добре да общува с тях.

 Общуването с моделите

Няма как да направиш добра снимка, ако не общуваш с модела си, категорична е Милена Гигова. А когато моделът е дете, трябва да е "като на игра".

„Гледам да сме аз и детето, да не го изпускам от поглед, да го гледма в очите и да му говоря нещо, което да му отклонява вниманието от това, че го снимам. Питам го за приятели, за детска градина, кои детски обича да гледа, кое му е любимото животно. И така то се разсейва и збаравя, че е снимано. И се застоява на място по-дълго време“, разказва за опита си в комуникацията с мъниците.

Той я е научил и че повечето от тях непрекъснато се усмихват, особено ако им кажеш: „Не се усмихвай!“.

„Те са толкова непринудени, толкова истински. Аз затова обожавамам да снимам деца, защото са чисти и много истински. Дават такава емоция, която е страшно зареждаща“.

Но за fine art снимките усмивките не са подходящи, пояснява Милена. А това се постига с много търпение.

Търпението зад обектива

За да се получи детската фотография, се изисква много търпение, казва Милена Гигова. И когато застане зад обектива, тя става точно такава.

„Особено за fine art сесиите. Защото детето не трябва да го хващаме в естественото му състояние да тича, да скача, да изразява бурна емоция. Тук се иска да не мърда, да изпълнява дадени инструкции. При възрастните е лесно, но при децата е изключително трудно. Те не следват добре инструкции, не разбират какво им казваш. Другото е, че страшно бързо се изморяват и изнервят, и искат да се движат. Затова се изисква търпение“.

Най-трудните малки модели за Милена са в диапазона от прохождането им до към 2, 2 и половина годишната им възраст. По думите ѝ тогава са разбрали и че могат да ни контролират, и че могат да стигат до различни места самостоятелно. И си отстояват това право, като проявяват склонност да правят дори всичко напук.

„За бебетата се изисква още повече търпение. Прекарвала съм например 40 минути да наглася една поза. Ако детето е неспокойно, сесията може да продължи 5, 6 часа, като снимането е много малка част от това време“, посочва Милена.

Как снимката се превръща в приказка

Освен подходящата техника, общуването с модела, търпението зад обектива и многото опит, Милена Гигова превръща една снимка в приказка и с визията. Разказва, че подготвя определни аранжировки, след като е говорила с родителите за предпочитаните от тях цветове и стил, но никога не изневерява на своя. А той е с винтидж излъчване.

„Ако нещо тотално не е моя стил, казвам: „Това не го снимам“.

Но когато застане зад обектива, се раздава и физически, за да се получат желаните кадри. Не ги брои. Казва, че колкото повече снима, толкова по-голям е шансът да улови по-интересни физиономии. Иначе формула няма. Ясно е, че не всеки кадър е шедьовър. И че понякога и за 20 минути може да се получи страхотна сесия.

Без правила

„Важното е да пробваш. Аз мисля, че това най-много те учи. Затова и всички имаме различен стил. Като пробваш различни неща, виждаш кое работи за теб най-добре и си напасваш своя стил. Много често се нарушават правилата и се получава по-добре“, категорична е за действията зад обектива Милена Гигова.

Според нея няма правило и дали мъжете или жените снимат по-добре. Но признава, че мъжете са „по-големи техничари“ и като че ли повече знаят терминологията. Важно е обаче снимката да се получи.

„Защото когато погледна една снимка, семейна например, изживявам същата емоция, която съм изживяла, когато съм я направила. Другото са малките детайли. Гледам снимки на децата като малки и си казвам: Ей, вярно, че правеше тази сладка физиономия. Защото не е възможно човек да помни всичко. И затова е толкова хубаво през годините да си правим снимки, а след време - като ги погледнем, да си спомним за тези малки детайлчета и за емоциите, които сме изпитвали“.

Снимката към зглавието за статията е на Irina Stoilova Photography. Всички останали фотографии са на Милена Гигова и са предоставени от нея за публикуване в блога ни. Повече за работата ѝ може да видите в нейния сайт и във фейсбук профила на студиото ѝ.